Все още съм в категорията млад учител. Нямам кой знае какво самочувствие. Единственото което ме крепи е любовта към професията. Имам още много да уча и се надявам един ден и аз да бъда от онези учители, които децата ще помнят и ще споменават с любов.

В един прекрасен ден ни се каза, че има конкурс за учител на годината организиран от СБУ. С огромна усмивка реших да разчупя сивото еджедневие и предизвиках колегите с думите – „Колеги, хайде да подадем документи, за да чуят и за нашето малко училище в София. Нека се разбере, че и тук има живот и даваме всичко от себе си“… Така се захванах с подготвянето на скромните си документи…..

 Бях забравила за този конкурс, когато ми се обадиха, за да ми кажат, че съм поканена в София на връчването на наградите. Нямах желание да ходя… Защо да го правя? Но…. отидох…. И бях изключително изненадана когато разбрах, че съм наградена с приза „Учител на годината“… Беше шок за мен, но после си казах “ Не само изявените ученици те правят спешен учител. Когато работиш с ученици със затруднения и си креативен, също можеш да пожънеш успехи…“

Събитието за награждаването беше в хотел Шератон в гр. София


И си мислиш, че с приключването на събитието всичко е приключило,  но не беше така… Оказа се, че след това получих цели две покани… Едната беше за среща с президента, а другата с кмета…. При срещата с кмета бях удостоена със старопрестолна грамота (за втора поредна година), което за мен бе огромна чест… При срещата с президента сбъднах една своя мечта – срещнах се със създателя на ucha.se…

А за финал…напълно неочаквано ме наградиха с грамота „Неофит Рилски“… Това за мен са награди, които не очаквах и означават много. И са стимул да продължа да творя с любов….

Категории: Без категория

0 Коментара

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *