Днес е Велики четвъртък – денят, в който можем да боядисаме яйцата. По този повод в училище направих открит урок на тема „Традициите по Великден в моя роден град“. Присъстваха учениците от първи до седми клас. Запознах учениците с традициите за писане на яйца във Велинград.

Великденските яйца във Велинград са на особена почит. Това се усеща не само в дните около празника, но и при посещение в Историческия музей на града. Там има интересна музейна сбирка, която разкрива тайнствата как празничните яйца да станат пъстри и красиви.

Освен у нас, среща се и при почти всички славянски държави – Чехия, Словакия, Полша, Украйна, Русия, Хърватия, Сърбия, Босна, но и в Австрия, Румъния, Унгария и в източните райони на Германия.

Орнаментите биват два вида според начина на изписване с восъка. Има сълзовидни и линеарни. Така се определят два типа – западен и източен. Сълзовидният е с характерна точка и съзообразни чертички, които се рисуват с топлийка. При линеарния има чертичка, която се изписва с помощта на малка метална тръбичка, прикрепена върху дървена дръжка.
Восъчната техника се смята и за най-старата. Орнаментите се нанасят с помощта на загрят и втечнен восък. Черупката се оцветява в червено. След премахване на восъка, орнаментът остава бял. Този процес може да се извършва многократно и с други цветове. Тогава се получават многоцветни фигурки на яйцата.
Много силен център у нас за изшарване на великденските яйца е Велинград, където приготовленията започват месец преди Великден.

В България украсата на великденските яйца с восък е позната по цялата етническа територия.
В наши дни са необходими писалка, восък и боя. Във Велинград червената боя е традиционна за боядисване на яйца, но понякога се срещат и други цветове. Типичното великденско яйце за региона съответно е червено с бели орнаменти. То е с шарки във всички краища. Когато се подготвя за рисуване, майсторът го разделя на няколко линии и запълва с рисунки всички зони. Най-често се използват геометрични или флорални орнаменти. Харесват се много цветенца, листчета – все символи на пролетта.
Със свещ са нанасяни семпли рисунки, които се запазват след боядисване на яйцето и отстраняването на восъка. Една по-усъвършествана техника за украса с писалка и восък е намерила благоприятна среда за развитие в Чепинския край.

Преди тя се е практикувала в района на Самоков, Костенец и Ихтиман, а също и в някои отделни селища в Северозападна и Североизточна България.
В Чепинския район восъчната техника се развила до многоцветна украса. При нея изрисуваното с восък яйце се оцветявало първо в жълто. След това се правили нови изписвания на допълнителни органаменти и боядисване в червено. Могат да се наслоят 3 и повече цвята.

Прави впечатление, че в този край растителните мотиви преобладават пред геометричните, а също така почти липстват зооморфични.

В средата на 20 век художничката Мария Малчева обикаляла стари жени във Велинград и района, за да й покажат своите модели за шарки на великденски яйца.
Източник: Danybon.com.
Категории: Без категория

0 Коментара

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *